Иван Вазов презентация

Обществено - историческа действителност
Иван Минчев Вазов живее и твори през втората половина на 19 и началото на 20 век. Преминал е през множество несгоди на съдбата, продиктувани от епохата. Изживял е мъчителната действителност на българските хъшове в Румъния.Той доживява свободата и на практика съгражда основите на българската литература.

Убеждения и социална активност на писателя
Иван Вазов често пише за съдбата на нашия народ.Трескаво се вълнува от идеята за свободата, за величието и достойнството на българите. Но освен това той е един истински човек, в пълния смисъл на думата - пише и за простите човешки емоции,които са толкова важни. Възхвалява и красотата на природата и вълненията, предизвикани от нея в човешката душа.

Жизнен и творчески път
27.06.1850 - Роден в град Сопот
Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив.
Живее за кратко в Румъния.
Работи като учител и преводач .
След 1870 г. публикува поезия в периодиката.
1876 г. - излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла”.
1877 - "Тъгите на България“
1878 - ”Избавление”
1881 - ”Гусла”
1884 - ”Италия”
1884 - “ Поля и гори"
1885 - ”Сливница"
1881 - “ Неотдавна"
1891-1893 - "Повести и разкази в три тома"
1894 - Под игото"
1896 - "Нова земя"
Народният поет получава награди за юбилеите си през 1895 и 1920 година.
1921 - умира

Авторът за себе си
Записах стихове - зачиракувах в поезията - от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се захвана периодът на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението.
Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр., винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни.
“От 1895 година, по-честит от Скитника евреин - аз видях края на моите странствания, познах вече мирен живот в София.”
“… творческият демон постоянно ми нашепваше: “Работи!”
“ Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара планина, под чиито борове се родих и чист въздух дишах, предаде на духа ми твърдостта на своите скали.”

Литературната критика за писателя
“Граничният, българският Вазов спокойно може да бъде вместен в световния културен универсализъм именно като творец, който е съумял да направи от делника изкуство” - Антоанета Алипиева
“Така че Вазовият мащабен текстови корпус не е плъзгащото се чупливо огледало на историческото мимолетие, а херменевтичен кръг, преобразуващ налетите на временното, множеството историографски опосредявания в екзистенциални въпроси за историята. “ - Антония Велкова-Гайдаржиева
“В крайна сметка, имитирайки модела на речта от “Немили-недраги”, в речта от “Чичовци” Иван Вазов изразява конкретно отношение - времето на патриотично-революционната литература “ - Ваня Колева

Интервюта, статии, анкети
“ В Берковица, разположена в разкошните разклонения на Ком, с обилна зеленина, сенки и здрав балкански въздух, аз за пръв път обикнах страстно величествената природа... “
"Когато бях дете още, майка ми, помня, често ми говореше за България. - България е най-хубавата земя на света, затова всичките народи ни завиждат. Тия думи се втълпиха тогава в ума ми.”
“ И в моята крехка детска душа отрано се вкорени убеждението, че България, моето отечество, е най-хубавата земя на света. “